4 „истини“, изричани от необичащите майки

Склонни сме да омаловажаваме влиянието на думи, с които майките (и бащите) ни нараняват, но сега бих искала да говоря за този проблем от друга перспектива – не само за конкретно изречените фрази, а какво следва от тях, пише Пег Стрийп. Тя е психотерапевт, колумнист и писател, автор на 11 книги, сред които „Daughter Detox – recovering From Unloving Mother And Reclaiming Your Life” („Детокс за дъщери – възстановяване от необичаща майка и подем на живота“).

В нашата култура майките се считат за „нормални“, докато не причинят физически наранявания на детето, а нелюбящите майки не носят отговорност за думите си, щом децата им са нахранени, облечени и имат покрив над главите си. Но дори в домовете за сираци осигуряват това на детето, нали?

Какви уроци за света преподава необичащата майка на детето си? Да си спомним колко много тийнейджъри са извършвали опити за самоубийство, преди обществото да обърне сериозно внимание на тийнейджърския тормоз… Той дълго се смяташе за неприятен, но „нормален“ феномен, подминаван с думите, че “всички деца минават през това“.

Митовете около майчинството –  че майчината любов е инстинктивна, че винаги е безусловна, че всички майки обичат своите деца, не ни дават да говорим свободно и открито за това колко много деца остават с неудовлетворени емоционални потребности в детството и колко рани получават.

Пренебрегваме емоционалните увреждания, причинени на детето от думи на унижение, от думи, които го карат да се чувства неадекватно, необичано и незначително - въпреки че и науката вече е доказала: раните от изреченото могат не само да травмират като физическите рани, но и следата от тях остава много по-дълго. Вербалната агресия буквално променя структурата на развиващия се мозък.

Родителите управляват малкия свят, в който дъщерята расте от раждането си; условията в този свят са създадени от тях и именно те решават с кого, как, кога и колко ще общува детето. То не само разчита на любовта и подкрепата на майка си, но в този малък свят абсорбира „истините“ за това как са структурирани отношенията в големия свят.

Съставих списък на тези, така наречени „истини“ (някои от които помня от своето детство) и вредите, които те причиняват на момичешката психика. 

1. Любовта трябва да се заслужи

Дъщери на нелюбящи майки описват стратегии, които са използвали буквално, за да изтръгнат любов: носят добри оценки, помагат допълнително в домашната работа, стараят се да не огорчават мама – но всичко това не стига, винаги е малко. Така те научават един горчив урок за това какво е любовта и как да я получат: с помощта на някаква магическа формула, която те не могат да узнаят; любовта никога не се дава просто така и цялото време няма да им стигне, за да я имат; те не са достатъчно добри, за да оправдаят тази любов.

Нещо подобно изпитват и деца, израснали с братя и сестри, които получават повече внимание от майката. Обикновено такива деца в зряла възраст не се доверяват на хора, които ги обичат просто така, без никакви условия; и вместо да изпълва живота им с радост, безусловната любов им носи безпокойство и те постоянно живеят в очакване на подмолна лъжа.

2. Има лоши деца 

Всички деца допускат грешки – губят и чупят вещи, не слушат, правят нещо не така, както трябва, но необичащите майки обвиняват за всичко не поведението на хлапето, а неговата същност. Вазата е счупена не, защото на улицата е било мокро и тя се е изплъзнала от ръцете на дъщерята, а защото тя е тъпа, непохватна и безотговорна. Новият ѝ червен пуловер е изчезнал от шкафа и това е доказателство за неблагодарността, небрежността и факта, че тя не заслужава всички тези красиви неща.

Всяка грешка става лична грешка и се възприема като следствие от безсмислието на дъщеря си. Тези думи автоматично се абсорбират и стават вътрешен критик на дъщерята, подсъзнателния хор, който постоянно й повтаря, че не е достойна и не заслужава щастие.

Всяка грешка става лична и се възприема като следствие от безполезността на дъщерята. Тези думи автоматично се усвояват и стават вътрешна критика на момичето, подсъзнателен припев, който повтаря, че тя не е достойна за нищо и не заслужава щастие.

3. Децата трябва да се гледат, а не да се слушат

Това твърдение не само подчертава властта на майката, но и прокарва идеята за това, че чувствата и мислите на дъщерята не са важни, за да бъдат приемани насериозно. Това послание често се изразява чрез „не ме интересува какво мислиш по този повод“, или „това, което ти изпитваш, не е правилно“. Такива думи много бързо заставят дъщерята да не се доверява на себе си и своите възприятия за случващото се.

Много дъщери – и мисля, че съм една от тях – знаят, че това не е така и се притесняват, че се побъркват. Те се уверяват, че това, което чувстват, не съществува в действителност. Този тип вътрешен конфликт, роден от противоположното на онова, което прави любящата майка, когато се опитва да различи чувствата на детето си, е много разрушителен.

И тъй като той се асимилира автоматично от дъщерята и се превръща в несъзнателен модел на мислене за себе си, е много трудно да се преодолее.

4. Големите момичета не плачат

Срамът е най-мръсното оръжие на нелюбящите майки и уви, те предпочитат да го използват често. Унижението на дете по начин, който го кара да се срамува от своите чувства и уязвимост, е специален вид насилие. В отговор дъщерята може да прекъсне връзката със собствените си емоции, за да се убеди, че вече е голямо и добро момиче.

Дъщерите, които са скъсали с храненето или проявяват други саморазрушителни поведения, например като се самонараняват, често казват, че през детството си е трябвало да скрият чувствата си „под земята“, за да избегнат тормоза и унижението от страна на майка си или братята и сестрите си.

Идеята, че някои майки могат да бъдат тирани, противоречи на всички митове за майчината любов, но това не означава, че не може да е истина.

По материали на: lifedeeper.ru